Земя с дълга памет

Бургаският регион е едно от най-старите обитавани места по българското Черноморие. Преди повече от 2500 години гръцки заселници основават Аполония — днешния Созопол — и градят пристанищен град, чиито тесни калдъръмени улици и възрожденски дървени къщи стоят непроменени и днес. Малко на север се издига Несебър, вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство заради изключително плътната концентрация на антични и средновековни църкви на малка площ. Между тях е Бургас — град, израснал около солниците и пристанището си, превърнал се в естествен център на региона.

На юг регионът граничи със Странджа планина — една от малкото места в Европа, останали почти недокоснати от индустриализация. Тук, в няколко странджански села, всяка година на 3 юни се провежда нестинарството — танц бос върху жарава с иконите на светците, вписан от ЮНЕСКО в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.

Кухня, оформена от две среди

Кухнята на региона отразява директно географията му — среща между морето и планинската вътрешност. От морето идват мидите по бургаски, задушени с бяло вино, чесън и магданоз, и калканът — рибата с най-високо ценено месо по Черноморието. От вътрешността на Странджа идват зелникът — баница с плънка от кисело зеле — и странджанската мозайка, бавно задушено гювече от свинско месо, гъби и подправки.

Ценности, вградени в начина на живот

• Устойчивост на традицията — нестинарството оцелява в оригиналния си вид повече от век
• Автентичност на архитектурата — старите градове на Созопол и Несебър са действащи населени места, не реконструкции
• Директна връзка между произход и трапеза — рибата и продуктите в местните механи идват от близките села и рибарски пристанища